Основно

Автор -> Димчо Дебелянов
Жанр -> елегия
Тема -> невъзможното щастие в любовта

Жанрови характеристики

  • лирическо произведение
  • скръбта от раздялата
  • тъжен тон
  • тъжен послание

Герои

  • лирическия говорител (Димчо)
  • любимата Морна
    • също Звънчето
    • заради звънлив глас
    • умира от туберкулоза

Хронотоп

“Героите” са извисени над града, на хълма, където времето е спряло.

Композиционна рамка

Мотиви

  • неувереността на лирическия говорител
  • присъствието на смъртта
  • диалог във втората строфа
  • падащата нощ -> застрашаващото

Произведението

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

“В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!”
– О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така…